„ЧТО ЧЕЛОВЕКУ ГИБЕЛЬ МИРОЗДАНЬЯ...”
Александр Леонидович Чижевский (1897-1964 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАКВО ЗА НАС Е КРАЯТ НА СВЕТА
И краят на света какво за нас е?
Да гасне звездната покривка – нека!
Страхувайте се друго да не гасне:
по-зъл е мракът в разум на човека!
Ударения
КАКВО ЗА НАС Е КРАЯТ НА СВЕТА
И кра́ят на света́ какво́ за на́с е?
Да га́сне зве́здната покри́вка – не́ка!
Страху́вайте се дру́го да не га́сне:
по-зъ́л е мра́кът в ра́зум на чове́ка!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Чижевский
ЧТО ЧЕЛОВЕКУ ГИБЕЛЬ МИРОЗДАНЬЯ...
Что человеку гибель мирозданья –
Пусть меркнет неба звёздная порфира:
Страшитесь же иного угасанья:
Мрак разума ужасней мрака мира!
1942 г.
Челябинск, Тюрьма Ивдель
* Порфира – думата има няколко значения, вероятно в дадения контекст авторът има предвид багреницата – тържествена връхна дреха тип мантия, официален атрибут на царстващи особи, символизираща върховната власт.
---------------
Руският учен, изобретател, философ, поет и художник Александър Чижевски (Александр Леонидович Чижевский) е роден на 26 януари/7 февруари 1897 г. в селището Цехановец, Гродненска губерния, сега Подляско воеводство на територията на Полша. Завършил е Московския археологически институт (1917 г.), като защитава дисертация на тема „Русская лирика ХVIII века”, а през 1918 г. получава докторска степен в историко-филологическия факултет на Московския университет с темата „Исследование периодичности всемирно-исторического процесса”, която разработва в книгата си „Физические факторы исторического процесса” (1924 г.). Има авторски свидетелства за изобретения и принос в областта на аеройонизацията и хелиобиологията. Научните му трудове и разработки са в областта на космологията, биофизиката, хелиобиологията, електрохемодинамиката, аеройонификацията, космическата прогностика и др. През 1939 г. е предложен от Нобеловия комитет за номинация, но той отказва придвижването на документите „по етически мотиви”. През 1942 г. е арестуван за контрареволюционна дейност и осъден на 8 години затвор, които прекарва в лагери в Свердловска област и в степите на Казахстан. Реабилитиран е през 1962 г. Пише стихове от детските си години. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1915 г.), „Академия поэзии” (1918 г.) и „Тетрадь стихотворений” (1919 г.); години след смъртта му излиза сборникът с избрани стихове „Бесконечности” (1992 г.). Почетен президент е на Първия международен конгрес по биофизика (1939 г.), действителен член е на 18 академии на науките, почетен професор в десетки университети в Европа, Америка и Азия. Умира на 20 декември 1964 г. в Москва. За многостранната му научна, художествена и литературна дейност го наричат Леонардо да Винчи на ХХ век.